100% натурален продукт за 100% ерекция
Вашият секс гид

Всичко за секса на едно място!

На какво са способни мъжете, ако са влюбени

В приказките и легендите влюбеният мъж трябва да докаже любовта си, като се подложи на най-мъчителни изпитания, прояви смайваща сръчност и угоди на налудничавите капризи на любимата си.

Той трябва да положи херкулесовски труд, да победи дракон, да съчини безкрайна ода, а през нощта да пресява планини от смесени зърна 🙂 . .

В киното Лола Монтес получава от един крал цяла опера само за нея, Пандора успява да накара млад автомобилен състезател да хвърли скъпоценния си автомобил от висок скалист морски бряг, а Сезар обещава на Розали: „Ще ти купя бара, аптеката, цялата улица, ако искаш!“

Пожълтелите страници на старите вестници ни очароват с разкази за известни мъже, като например този за Али Хан, който напълнил цял басейн с парфюм в деня на сватбата си с актрисата Рита Хейуърт, или пък за други, готови да изоставят царства заради една разведена жена.

Днес по улиците няма дракони, а екстравагантните подаръци са достъпни само за шепа щастливци. Но героичните рицари не са изчезнали и не им липсват идеи. Само че си служат с по-модерни средства, за да извършат подвизите си и да оповестят гръмко за любовта си на цял свят. Защото любовта винаги има нужда да бъде разгласявана и да бъде изписвана по стените в буквален и преносен смисъл.

„Един ден приятелят ми ми поднесе красива изненада – разказва 21-годишната Вероника. – Срещахме се от три месеца, но не ми беше говорил за чувствата си, защото беше доста стеснителен. От своя страна аз също не бях съвсем сигурна какво точно изпитвам към него. Не ми се искаше да имам безличен приятел. В навечерието на рождения ми ден той ме дойде у нас. На тръгване ми подаде малък плик, който не трябваше да отварям до сутринта на другия ден. Това беше подаръкът му. Не можах да издържа и отворих плика, след като си тръгна. Вътре имаше лист с едно изречение, в което се казваше, че трябва да отида на определен адрес и да гледам нагоре. Бях объркана, дори засегната. Познавах улицата и на нея нямаше нищо друго освен стари фабрики.Странен подарък! На другия ден сутринта му се обадих по телефона и го попитах дали не се подиграва с мен, но той ме увери, че това не е шега. Помоли ме да отида на уреченото място. Съгласих се.
Както и очаквах, на посочения номер имаше фабрика в процес на разрушаване. От нея беше останал само един висок комин. И тогава дойде шокът! На комина, от горе на долу, с големи бели букви пишеше: ,,Обичам те, Вероника!“ В първия момент гледката не ми достави само удоволствие. Притесних се, като видях името си изписано по този начин. Но кой друг освен нас двамата, можеше да знае, че става дума за мен? А освен това бях впечатлена от рисковете, на които се беше изложил. Беше проявил огромна смелост. Вярно е, че подаръкът беше странен, нo много хубав. Оставаше ми само едно нещо — да му кажа: ,,И аз също!“

Други стени, други декларации, други влюбени!

Джон решил да разчупи монотонността по пътя на своята годеница до службата й. С тази цел покрил с пламенни графити стените по маршрута на автобуса, с който пътувала. На първата стена – „Обичам те!“; на втората – „Обичам устата ти!“; по-нататък идвал ред на усмивката, кожата, гърдите, краката и така нататък до последното – „Обичам всичко! Джон.

Годеницата му намерила за очарователни стиховете, но не и коментарите на някои пътници в автобуса.

Един залепва афиши пред дома на годеницата си, за да й предложи брак, друг купува цяла рекламна страница в голям седмичник, за да помоли съпругата си да се върне при него, трети си позволява лукса да залепи като афиш увеличената си сватбена снимка с надпис „Лео обича Натали“ на най-голямото рекламно Табло в Париж.

Цветята – посланици на любовта.
Колко много влюбени са се опитвали да намерят абсолютното доказателство за любовта си – това, което по най-неоспорим начин свидетелства за нея! И какво ли не са измисляли! Но има един посланик на любовта, който никога не излиза от мода, никога не е банален, винаги е искрен и винаги е свеж -цветето. Независимо дали си Гюнтер Закс, който изсипа цял хеликоптер рози на поляната пред къщата на Брижит Бардо, или си господин Никой, който подарява три скромни стръкчета виолетки в деня на влюбените Свети Валентин, посланието съдържа едно и също.

Цветята говорят…

Отдавна сме излезли от епохата на френския поет Ронсар, когато влюбените мъже са се вдигали в ранни зори, за да обикалят по полята в търсене на най-изразителните цветя. Сега се разчита преди всичко на цветаря. През парижкия цветарски магазин „Лашом“ например всяка година минават хиляди влюбени. Всеки един от тях търси най-оригиналното, най-символичното и най-личното съчетание.

Идват млади, стари, богати, бедни, дискретни и фукливи – разказва управителката на магазина. – Някои вършат лудости, като пръскат цели състояния за цветя. Така например един мъж, който чакаше известна актриса за любовна среща, ни поиска да украсим изцяло три апартамента в скъп хотел с цветя в тона на тапицерията на всеки един: синьо, бяло и червено.
Друг изпрати за 37-годишнината на съпругата си 37 букета от различни цветя. Има и такива, които искат да носим букети на един и същи адрес през половин час в продължение на един ден или пък всеки ден в продължение на една седмица.
Човек винаги се изненадва от предаността на мъжете, които подаряват цветя. Би помислил, че ги изпращат на любовници, но не е така. Почти винаги адресът и фамилното име са едни и същи. Мъжете обичат да се съветват с нас. Описват характера на съпругата, външността й, вкусовете й и при това с много такт. Имахме за клиент един младоженец, който пожела да му приготвим сърце от бели рози, за да го поднесе на младата си съпруга след брачната нощ. Друг наш клиент – стар господин, женен три пъти – всяка година идваше на рождените дни на бившите си съпруги, за да им избира букети.

Не бива да се забравят и посланията на картичките, придружаващи букетите. Някои мъже се обаждат чак от други континенти, за да продиктуват цели любовни писма. Други пък искат да напишем на картичката само въпросителен или удивителен знак. Понякога даже само многоточие или пък да я изпратим без никакво послание, като обясняват: „Ще се сети от кого е, защото букетът е от вашия цветарски магазин“ или „Изпратете само люляк. Ще разбере, че е от мен,“ Дори броят и багрите на цветята също съдържат послание. Като например: „Двадесет и пет червени лалета, но нито едно повече!“ Тогава разбираме, че става дума за таен код, за определяне на среща. Нищо не може да замести цветята, когато трябва да се каже нещо на една жена. Те я трогват повече от което и да било скъпо бижу. Виждала съм да идват възрастни жени, които започват да ми описват с детайли букет, получен преди четиридесет години. Тук роля играе и фактът, че букетът е преходно нещо.

Предметите ни втръсват, колкото и хубави да са те. А букетът се променя,обновява се. Цветята могат да бъдат само обожавани. Миришат хубаво и ви казват това, което искате да чуете в поверителен разговор.

„Правя това, защото те обичам.”
Цветя, подаръци, акробатични номера, малки и големи лудости – доказателствата за любовта имат нещо общо помежду си, а то е, че се правят с определеното желание да бъдат доказателства за любовта.
Целта им е да кажат: „Правя това, защото те обичам. Харча пари. Себе си не жаля.“ Но също така, между другото, да доставят и лично удоволствие на този, който ги прави.
Мишел разказва как след разправия по телефона с годеника й, който се намирал в Женева, той се качил на първия самолет за Париж и литнал към нея, за да се сдобрят. Дори не бил сигурен, че ще я намери вкъщи. Знаел, че тази вечер тя има намерение да излиза, а на другата сутрин той трябвало на всяка цена да бъде обратно в Женева. И тъй като предвидил, че самолетът ще кацне след затварянето на магазините в Париж, купил шампанско и цветя преди излитането и така пътувал в самолета с огромен букет в ръце пред смаяния поглед на свой делови партньор, който летял със същия полет. „Към полунощ звънна на вратата ми с букета си в ръце – и двамата еднакво повехнали – и ми каза: „Защо ли те обичам!“‘ Беше толкова горд. Но – допълва философски Мишел – думите му имаха и подтекст: „Няма да го правя всеки ден.“ Толкова по-добре. Случката остави добър спомен и у двама ни.“

Да поместиш небето и земята
Вярно е, че доказателствата за любовта губят от блясъка си, когато се повтарят. Чарът им се крие в изненадата, която пораждат. Но има и постъпки, които доказват на любимата, че е обичана, без да се чака непременно нещо в отговор.
Предизвикани от обстоятелствата в живота, някои мъже не се отказват от никакви битки, за да докажат, че са избрали своя лагер веднъж завинаги – този на жената, която обичат. Доказателството за любовта им се превръща в доказателство за солидарност.
Преди няколко години Филип, който по това време бил студент, се влюбил в една млада рускиня при свое пътуване до Москва. След изписването и събирането на цели папки с документи той и любимата му получили разрешение да се оженят, но в бившия Съветски съюз. Руските власти отказали на младоженката паспорт, с който да замине при мъжа си във Франция. В продължение на цели пет години Филип местил земята и небето, без да се огъне пред нищо, без да жали пари, за да уреди идването й в Бордо. И тъй като не бил богат, трябвало да пести ожесточено, да работи тук и там, като едновременно следвал, за да може да си плаща скъпите пътувания през ваканциите за срещи с любимата съпруга. Изпратил стотици писма до руските депутати, а през уикендите редовно взимал влака до Париж и въоръжен с високоговорител, скандирал пред руското посолство, че иска жена си при себе си, като нито веднъж не се обезкуражил от стената от мълчание, която го посрещала.
Младата рускиня също не стояла със скръстени ръце и най-сетне успяла да се сдобие със скъпоценния паспорт, който им разрешил да осъществят мечтата си – да заживеят като „обикновена“ двойка.
За щастие любовта невинаги чака тежки изпитания, за да разкрие дълбочината и продължителността си. В двойката всеки ден се изпращат сигнали за любов, които често са невидими за външния наблюдател, а понякога и за тези, за които са предназначени. За пример може да послужи случаят с онзи мъж, който специално се научил да тапицира мебели, за да претапицира любимия фотьойл на жена си.
Друг пък, художник, се отказал от живописта, за да преустрои ателието си в кабинет на жена си, и се заел с домакинството и отглеждането на децата, за да може тя да продължи кариерата си.

Приказките от „Хиляда и една нощ“ няма да стигнат, за да се разкаже за всички големи и малки доказателства за любовта.

Автор: Vivi

Сподели
468 ad


Изпрати коментар

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien