100% натурален продукт за 100% ерекция
Вашият секс гид

Всичко за секса на едно място!

Защо сексуалното ви въображение ражда това, което в реалността е страшно и травматизиращо?

Фантазиите за сексуално насилие от страна на мъжа са много разпространени сред жените. Защо въображението ни вкарва в роли, които в реалността са болезнени и дори понякога застрашаващи живота.
Изследванията, посветени на женските фантазии за сексуалното насилие, не са толкова много. От 1973 година до днес са публикувани едва девет. Писателят и журналист Матю Хъдсън е на мнение, че те преднамерено не се огласяват пред широката публика.

„Много от нас не биха признали подобен род фантазии, притеснявайки се, че те могат да се окажат косвено оправдание за реални епизоди на насилие – казва той. Само че „тъмните страни“ на сексуалната ни природа може да се изследват по-дълбоко, а не да се опитваме да ги държим в сянка.“

Освен това, всички публикувани изследвания потвърждават, че тези еротични фантазии не са инцидентни – на тях се отдава всяка четвърта жена от десет.

Едно от последните изследвания е проведено в Университета в северен Тексас от Джордж Крител и Джени Бийвън.

Учените попитали 355 жени колко често във фантазиите им има сила и грубост и колко далече отиват тези техни фантазии.

62% отговорили, че са се сблъсквали в живота с подобни фантазии.
Освен това, отговорите се променяли в зависимост от това как бил формулиран въпросът: 52% признали за грубото доминиране на партньора, но при това описвали ситуацията като безопасна.
След като във въпросите се появила думата „изнасилване“, едва 32% отбелязали наличието на подобни въображаеми сценарии.
Периодичността на възникването на фантазиите също силно варирала:

25% от жените отбелязали, че те се появяват по-рядко от веднъж в годината, 13% няколко пъти за същия период, 11% веднъж в месеца, 8% веднъж в седмица, 5% няколко пъти в седмицата. Тези цифри в много отношения се оказват ривалентни на предишните изследвания.

„Подобни фантазии могат да бъдат еротично привлекателни или напротив – отблъскващи, твърди психоаналитикът Брет Кар. В еротичните фантазии жената получава от символичното доминиране единствено наслада, в отблъскващите фантазии – сексуалното насилие се възприема негативно.“

В изследванията на Крител и Бийвън 45% от жените описват своите фантазии като радостни преживявания, 9% ги наричат плашещи и предизвикващи отвращение, 46% признават, че фантазиите им били смесени и съдържали едновременно елементи както на еротична възбуда, така и на страх.

Опит да се избегне вътрешната вина
„Израснах в консервативно семейство. Не ми беше позволявано дори да се обличам женствено, а какво остава да общувам с момчета. Дълго време живеех с мисълта, че сексът е мръсно нещо. И единствено фантазиите ми позволяваха да се отпусна“ разказва една от участничките в изследването.

„Ако жената е израснала в строги правила в семейството, единственият въображаем сценарий, в който може да си позволи еротични фантазии, без да се измъчва с угризения, са епизодите с мъжко насилие казва Бийвън. Когато тя няма друг избор, освен да се предаде на мъжа.“

Изследванията показват, че при жените, живеещи в среда, в която проявата на женска сексуалност се репресира, фантазиите като цяло са значително по-малко, но пък фантазиите с насилие имат превес.

Потребност от безпрекословно приемане
Една от хипотезите интерпретира подобни фантазии като желание за безрезервна любов. И насилието тук е единствено израз на чувства, който партньорът не е в състояние да сдържи. Някои експерти са на мнение, че тези фантазии се раждат още в детството и пубертета, когато момичето може да се е чувствало самотно. „Много момичета се сблъскват с дисморфофобията (да не харесваш себе си, бел. ред.), те си мислят, че не са привлекателни и отблъскват противоположния пол – твърди Бийвън. Често усещането се засилва, ако по някаква причина момичетата бъдат отхвърлени. Това отчасти също може да обясни разкрепостения сценарий на фантазиите.“

Генетичната предразположеност да се отстъпва пред по-силния
Тази хипотеза, издигана от еволюционната психология, предполага, че човек, подобно на много от млекопитаещите, е биологично програмиран така, че самецът да преследва самката, а тя да се отдаде на най-силния представител на стадото. И позата на подчинение на самката по време на полов акт при всички млекопитаещи, в частност и при приматите, еднакво се контролира от част от хипоталамуса. Този механизъм работи на нивото на нашето подсъзнание, ярко проявявайки се в мъжките и в женските фантазии. Заедно с това обаче критиците на тази хипотеза подчертават, че тя не може да бъде напълно потвърдена или отхвърлена, както и повечето теории на еволюционната психология, защото тя не преминала през емпирическия тест.

Активация на биологичните процеси
Лекият страх, с който са украсени отчасти фантазиите, в действителност засилва сексуалното ни желание. Симпатическа нервна система започва да функционира активно в момент на силна възбуда и стрес. Пулсът се забързва, дишането се учестява, потенето се засилва. По този начин силните преживявания, които са във фантазиите, способстват за сексуалната възбуда.

Автор: Vivi

Сподели
468 ad


Изпрати коментар

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien